Гледах филма. Вижте го и вие, ако имате сили: 

http://www.vbox7.com/play:5113876e



Филмът показва еднообразния живот на 65 деца и младежи с тежки увреждания, които не получават нито рехабилитация, здравна грижа, социализация и образование, нито внимание и питателна храна. Някои деца са приковани към леглата си, слепите деца се автостимулират като удрят главите си в решетките на кревата, а останалите прекарват дните си в поклащане напред-назад. Част от тях прекарват по цял ден на гърне. Единственото разнообразие, което децата очакват, е храненето. Те са по-възрастни, отколкото изглеждат, защото не се движат, не се хранят добре, не комуникират. С течение на времето ходещи деца се обездвижват напълно, известно време прекарват в детски колички, а накрая остават приковани към леглата си. Повечето деца никога не са били преглеждани от специалист.



Директорката на дома в Могилино смята, че най-необходимата придобивка за институцията е компютър. В края на филма пред журналистката от ВВС тя заявява, че не може да контролира всичко, което става там (например сексуалните контакти между децата) и че не носи отговорност за лошата грижа към поверените и деца. Според нея виновен е персоналът.

Междувременно в днешния брой на „Таймс” е поместен материал на Ема Махоуни под заглавие „Защо ще бойкотирам България”. В него авторката пише: „България, ти си бойкотирана” и изразява позицията си „като пътуващ журналист и майка на три деца” със съобщението, че никога няма да стъпи на тази „окървавена земя”, докато България „не изчисти своята проява и не започне да се грижи за уязвимите деца”, които са й поверени. 

Авторката на материала смята, че по-евтиният живот в България не бива да привлича британски граждани в тази новоприета в ЕС страна, и следва да бъде бойкотирана.